петък, 22 май 2009 г.

Пак петък следобед

Хората ме зареждат с илюзии.
Една седмица не е мерна единица.
Довечера се надявам да се наспя.

петък, 15 май 2009 г.

Петък следобед

разпилявам енергия на поне 2 фронта, а искам да правя поне още 4 неща едновременно, като нито едно от тях не е свързано с бачкане. съкс. ако си бях вкъщи имаше по-голям шанс да се концетрирам. може би. вътре е горещо, ама навън е София и нямам абсолютно никакво желание да я пускам вътре. да има да взема. утре ще дойдат Рали и Ицо - супер че не са отказали да пътуват. пак ще има наситен със събития уикенд. за довечера програмата не съдържаше нищо до обяд, а после Веси се уговорила с Ади за кръчма с детска площадка (май), а още по-после ме поканиха на футбол и на инлайн хокей - мисля си, че пак съм разгневил Бога на шизофрениците с нещо и той ми го връща тъпкано. с племето финикийско все така продължаваме да не сме в добри отношения.

Как да не грейне човек в една огромна, по-голяма от слънцето усмивка, да не си нахлупи шапката ниско над очите и да не си каже, че всичко е прекрасно и че всъщност няма никакви грижи, без последното да се приема като предизвикателство от висшите сили...

сряда, 13 май 2009 г.

Bones & dogs

House meet dog, dog meet house.

Bones would be coming in different shapes, colours, even languages - ain't it fun...

And if I choose to go on a hunger strike, stretched out fingers will still be in danger...