петък, 26 юни 2009 г.

Friday (yeah, i know) musings

There's a One straw revolution going on somewhere. Whoever wants to read more - here's the book: http://www.soilandhealth.org/copyform.aspx?bookcode=010140.fukuoka. Don't be fooled by the look, get to know it first.

I feel as if i'm going in an unwanted direction again - growing up, instead of getting closer to the kid's way of seeing the world. That is especially unproductive when trying to solve some children book issues. Ha.

Still the exhilaration carries on - sometimes bringing results, sometimes at least keeping me at peace with myself, which is by far better than the former negative state of discontent and uncontrolled frustration.

Apparently being alone is the time you need to spend alone and not at all a kind of punishment. Obviously the time spent with other people should be regarded the same way. The latter being the harder thing for me recently. Though being alone, in my head usually is equal to "self-destruction" and "everything is fair game". Crazy human beings - refusing to see things, but insisting on explaining and labeling them...

I don't know anything, i don't know who i am. Mad season. Fukuoka. How many more reminders do i need to receive?!?

What i want is here, it is unfolding in front of me constantly and all i need to do is interact with it and enjoy it. Everything else is described in the Ecclesiastes.

Is Doug Wilson really going to trade Clowe or am i blinded by the polish & the PR and not seeing the real picture?

The notes are kind to me these days, the words are scared of me. It's summer - maybe that explains a lot, if not all...

четвъртък, 11 юни 2009 г.

I'm in love

Deeply.
http://www.simondale.net/house/index.htm
http://www.simondale.net/house/gallery.htm

My hands are itching. My brain is twisting and turning. In the end another dream is there to dream on.

петък, 5 юни 2009 г.

Friday as usual...

On Frida's day it think i need some of her medicine...

Somehow managed to waste a promising day in basic hatred, mindless gaping and frustration from not being able to link words together at work and not having the time to do it in a more comfortable place. It becomes a trend the way i see it right now... Overthinking has replaced acting and is killing me. There's a track somewhere and i gotta get back on it. Soon i won't be strong enough to choose the means... Ian will be right to state: "He's lost control".

Also - the beast inside is back, more powerful than i exepected it to be and scarily hungry. Met him this morning - there's still a bad taste in my mouth.

Anyway... There's a chance to save the day with some physical activity. Drain the body, so the head can get some rest too... I hope. I might even pray.

confidence. trust in something. with fidelity to something. (words tell a lot more than they appear to...)

понеделник, 1 юни 2009 г.

"Dead, but dreaming..."

part 1 - today:
Let's put on the writing shoes,
there are wordvultures out there,
hungry for the flesh of all unfinished stories...

I don't feel like feeding them.

част 2 - 3-те почивни дни:
Отидох и видях планината. Никой не победи, защото не е имало никакво надиграване - планината си седи и просто се забавлява с опитите на хората да се правят на нещо повече.

Беше ужасно красиво. Скъса се да вали. Навсякъде имаше изпарения, мъгли, облаци. Когато не валеше, беше едно много смиряващо преживяване - все едно някой ни допускаше във забранена стая, зад олатара в църква или в харема на някой султан. Винаги имаше по някоя гледка или изживяване, която компенсираше часовете дъждовна пелена и сив облачен похлупак. Беше нещо средно между мистика и магия. Някои хора също имаха принос.

Беше и много умилително. Хората най-вече. И по двата начина - и по смешния, и по готиния. Имаше хора, които бяха като изтървани. Те бяха там, но не ги запомних. Имаше хора, които бяха много естествени и на място. Част от тах сигурно ще запомня. Повечето хора обаче искаха нещо и го правеха, макар и сигурно само 1/3 от всички феста да имаха няква идея какво да очакват от планината. Имаше ужасно много изявени личности ("personality"). Планината много засилваше характерите на хората - като с лупа. Може би това обяснява изречението за личностите.

По-голяма палатка. По-добри чували. Мачете. Тента със страници. "Горещи ръце" за ледените крака. Брадвичка. По-добър челник. По-голям или същия газов котлон. По-добра организация. Но иначе бяхме почти перфектно подготвени за планина с 2 деца. Браво на нас.

Храната на "Вегитата". Ще я запомня с много добро. "Масалата". Спаси положението, а и вече знам как се прави - бог да благослови кралицата. Ром. Трябва огън отвътре, ако вали и няма огън отвън. Строеж на типита и еко-къщи. Трябва да се намери време за четене. Течен шоколад с бисквити, освен халвата. Дано да го запомня.

Сокът от бъз с парчето кейк на "Балкона" до библиотеката мисля че ще остане доста време в главата ми. Благодаря!

Артмосферик 2009 миришеше на мокро, на малиново вино, на чай-масала, на огън, на трева и тютюн, на планина през пролетта. Пълно е с кал и дъжд, всякакви насекоми, които са по-интересни от хората и пространство, което те кара да усещаш кой и какво точно си. Звукът през по-голямата част от времето беше звукът на хората, но като спреше, внезапно осъзнавах, че всичко е само напън, докато планината си звучеше през цялото време, независимо от опитите на човешките същества. Изобщо не го запомних, нито един звук, освен звуците на природата - може би съм пристрастен. На допир беше като да пипнеш гъсеница или стоножка - странно, хем привличащо, хем отблъскващо, хем топло, хем студено, хем влажно, хем сухо. Може би това беше най-хубавото на фестивала. Разнообразието и усещането за пулсиращ живот и възможността за безкрайни мутации. Огънят, който гори във всеки и поражда видение след видение и ефимерно съществувание в пламъците си, в опита си да се превърне отново в искра. Една китайска миниатюра, затворена в стъклен похлупак, очакваща детето, което ще дойде я разтръска за да полетят изкуствените снежинки и всичко да се промени по неповторим начин.

Keep on rockin' in the free world... (за да рамкирам пост-а с цитати)

P.S. За звука може и да бъркам - на няколко пъти ритъмът ми влизаше в кръвта и напускаше ролята си на фон. Ама бързо се връщаше обратно на мястото си - след дъжда, вятъра, птиците, насекомите и тишината в планината...