I'm in love

Deeply.
http://www.simondale.net/house/index.htm
http://www.simondale.net/house/gallery.htm

My hands are itching. My brain is twisting and turning. In the end another dream is there to dream on.

Friday as usual...

On Frida's day it think i need some of her medicine...

Somehow managed to waste a promising day in basic hatred, mindless gaping and frustration from not being able to link words together at work and not having the time to do it in a more comfortable place. It becomes a trend the way i see it right now... Overthinking has replaced acting and is killing me. There's a track somewhere and i gotta get back on it. Soon i won't be strong enough to choose the means... Ian will be right to state: "He's lost control".

Also - the beast inside is back, more powerful than i exepected it to be and scarily hungry. Met him this morning - there's still a bad taste in my mouth.

Anyway... There's a chance to save the day with some physical activity. Drain the body, so the head can get some rest too... I hope. I might even pray.

confidence. trust in something. with fidelity to something. (words tell a lot more than they appear to...)

"Dead, but dreaming..."

part 1 - today:
Let's put on the writing shoes,
there are wordvultures out there,
hungry for the flesh of all unfinished stories...

I don't feel like feeding them.

част 2 - 3-те почивни дни:
Отидох и видях планината. Никой не победи, защото не е имало никакво надиграване - планината си седи и просто се забавлява с опитите на хората да се правят на нещо повече.

Беше ужасно красиво. Скъса се да вали. Навсякъде имаше изпарения, мъгли, облаци. Когато не валеше, беше едно много смиряващо преживяване - все едно някой ни допускаше във забранена стая, зад олатара в църква или в харема на някой султан. Винаги имаше по някоя гледка или изживяване, която компенсираше часовете дъждовна пелена и сив облачен похлупак. Беше нещо средно между мистика и магия. Някои хора също имаха принос.

Беше и много умилително. Хората най-вече. И по двата начина - и по смешния, и по готиния. Имаше хора, които бяха като изтървани. Те бяха там, но не ги запомних. Имаше хора, които бяха много естествени и на място. Част от тах сигурно ще запомня. Повечето хора обаче искаха нещо и го правеха, макар и сигурно само 1/3 от всички феста да имаха няква идея какво да очакват от планината. Имаше ужасно много изявени личности ("personality"). Планината много засилваше характерите на хората - като с лупа. Може би това обяснява изречението за личностите.

По-голяма палатка. По-добри чували. Мачете. Тента със страници. "Горещи ръце" за ледените крака. Брадвичка. По-добър челник. По-голям или същия газов котлон. По-добра организация. Но иначе бяхме почти перфектно подготвени за планина с 2 деца. Браво на нас.

Храната на "Вегитата". Ще я запомня с много добро. "Масалата". Спаси положението, а и вече знам как се прави - бог да благослови кралицата. Ром. Трябва огън отвътре, ако вали и няма огън отвън. Строеж на типита и еко-къщи. Трябва да се намери време за четене. Течен шоколад с бисквити, освен халвата. Дано да го запомня.

Сокът от бъз с парчето кейк на "Балкона" до библиотеката мисля че ще остане доста време в главата ми. Благодаря!

Артмосферик 2009 миришеше на мокро, на малиново вино, на чай-масала, на огън, на трева и тютюн, на планина през пролетта. Пълно е с кал и дъжд, всякакви насекоми, които са по-интересни от хората и пространство, което те кара да усещаш кой и какво точно си. Звукът през по-голямата част от времето беше звукът на хората, но като спреше, внезапно осъзнавах, че всичко е само напън, докато планината си звучеше през цялото време, независимо от опитите на човешките същества. Изобщо не го запомних, нито един звук, освен звуците на природата - може би съм пристрастен. На допир беше като да пипнеш гъсеница или стоножка - странно, хем привличащо, хем отблъскващо, хем топло, хем студено, хем влажно, хем сухо. Може би това беше най-хубавото на фестивала. Разнообразието и усещането за пулсиращ живот и възможността за безкрайни мутации. Огънят, който гори във всеки и поражда видение след видение и ефимерно съществувание в пламъците си, в опита си да се превърне отново в искра. Една китайска миниатюра, затворена в стъклен похлупак, очакваща детето, което ще дойде я разтръска за да полетят изкуствените снежинки и всичко да се промени по неповторим начин.

Keep on rockin' in the free world... (за да рамкирам пост-а с цитати)

P.S. За звука може и да бъркам - на няколко пъти ритъмът ми влизаше в кръвта и напускаше ролята си на фон. Ама бързо се връщаше обратно на мястото си - след дъжда, вятъра, птиците, насекомите и тишината в планината...

Пак петък следобед

Хората ме зареждат с илюзии.
Една седмица не е мерна единица.
Довечера се надявам да се наспя.

Петък следобед

разпилявам енергия на поне 2 фронта, а искам да правя поне още 4 неща едновременно, като нито едно от тях не е свързано с бачкане. съкс. ако си бях вкъщи имаше по-голям шанс да се концетрирам. може би. вътре е горещо, ама навън е София и нямам абсолютно никакво желание да я пускам вътре. да има да взема. утре ще дойдат Рали и Ицо - супер че не са отказали да пътуват. пак ще има наситен със събития уикенд. за довечера програмата не съдържаше нищо до обяд, а после Веси се уговорила с Ади за кръчма с детска площадка (май), а още по-после ме поканиха на футбол и на инлайн хокей - мисля си, че пак съм разгневил Бога на шизофрениците с нещо и той ми го връща тъпкано. с племето финикийско все така продължаваме да не сме в добри отношения.

Как да не грейне човек в една огромна, по-голяма от слънцето усмивка, да не си нахлупи шапката ниско над очите и да не си каже, че всичко е прекрасно и че всъщност няма никакви грижи, без последното да се приема като предизвикателство от висшите сили...

Bones & dogs

House meet dog, dog meet house.

Bones would be coming in different shapes, colours, even languages - ain't it fun...

And if I choose to go on a hunger strike, stretched out fingers will still be in danger...